Забележителности
Цигов чарк през четирите сезона
През зимата невероятната красота на Западните Родопи ще ви остави без дъх. А и без сили – ако сте запалени любителите на зимните спортове и се раздадете без остатък на алпийската ски писта (1200 м) или на трасето за ски бягане (20 км). Алпийската ски писта е с малка денивелация и е подходяща за начинаещи и средно напреднали, има три влека. Можете да разчитате на ски гардероб и на моторни шейни под наем.
В късната пролет отваря врати еко къмпинг “Батак”. Дори да не харесвате къмпингуването, да сте отседнали в хотел с всички екстри в Цигов чарк, едва ли ще се откажете от възможността да покарате каяк или да се включите във велопоход по живописните екопътеки. Възползвайте се от уменията на професионални планински водачи и се включете в организираните планински преходи – пеш или на кон. На кон може да се качите дори никога досега да не сте го правили. Ще ви осигурят екипировка и човек, който да ви научи на основните жокейски правила. Ако предпочитате по-спокойните занимания, вземете няколко индивидуални урока по дърворезба от професионални занаятчии. Дори йога или аеробика да ви се приискат насред планината – няма проблем, в къмпинга има инструктори.
Докато сте на Цигов чарк, натрупайте интересни спомени, като посетите някои от историческите забележителности наоколо. Край село Фотиново е старият сводест мост “Кемера”. Удивителното при него е, че няма никаква хоросанова спойка между камъните, а дъгата му векове наред се крепи на няколко полуобработени камъка. Ако се вярва на историците, по този мост може би е минал самият Александър Македонски на път за тракийското светилище на Дионисий.
Може би най-интригуващото находище на човешки оръдия от средния палеолит у нас можете да видите на Беглика. Става дума за период, който учените датират от 100 хиляди до 40 хиляди години назад. Особеното е, че ножовете, стъргалките, юмручните брадви, намирани тук, са изработени и използвани на друго място и пренесени на 1700 м надморска височина. Историческото място “Кремените”, в което е находището, е обявено за защитена територия още през 1968 г.
За Батак – всеки знае. Вземете цвете и идете на поклонение.
Отделна тема си е приказката за лов и риболов. Изкушените от тези занимания сигурно знаят, че условията за лов на едър дивеч тук са отлични – елени, сърни, дива свиня, мечки и вълци – свържете се предварително с горските стопанства, за да си уредите планинско сафари. Може да тръгнете и за глухар или рибарка – стига да е сезонът им за отстрел.
Водите на язовир “Батак” предлагат прекрасни условия за риболов. А и не е само той – язовири и бързи планински реки наоколо – колкото щеш. Докато жените и децата се препичат на брега, мъжете могат да се позабавляват по мъжки.
Отделете малко време за Велинград. Спа курортът може да ви поглези с процедури, които да ви освежат, отпуснат, релаксират. Да допълнят активната ви почивка в Цигов чарк.
Вероятно ще има хора, които ще се оплачат от обслужването, от комуникациите, от неуредиците, но нека бъдем реалисти. Курортът тепърва се оформя и развива, търси лицето си.
Батак – разходка из тъмните времена на България
Батак е от тези български градове, които са наситени с най-много история. Той е белязан със спомена за едно от най-трагичните събития на XIX в. у нас – баташкото клане.
Градчето се намира в Западните Родопи, на 156 км от София. Посещението му пък може да се комбинира с отиване до язовир “Голям Беглик”, курортното селище Цигов чарк и местността Широка поляна.
В църквата „Св. Неделя” в Батак все още може да се усети тягостна енергия заради събитията по време на Априлското въстание. След двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия, от 6000 души населението на Батак намалява на 1200 жители – останалите са зверски убити, а градът е изгорен до основи. Близо 2000 души, събрани в черквата „Св. Неделя”, в продължение на 3 денонощия се опитват да устоят на турските нападения, но в крайна сметка всички загиват, а храмът е опожарен.
Отново белязани от историята на Батак, основните забележителности се намират в центъра на града. Те оформят един своеобразен музеен комплекс, който включва превърнатата в музей-костница историческата черква „Св. Неделя”, Историческият музей и етнографската експозиция в Балиновата къща. Към комплекса спада и църквата „Св. Богородица”, която е един от най-големите и красиви храмове на източното православие в България.
Всяка година на 17 май, в чест на годишнината от Априлското въстание, населението отдава почит към саможертвата на хилядите загинали през 1876 г., организирайки възпоменателна панихида в храм-паметника „Св. Неделя”.
Също така всяка година около 15 август в Батак се провежда събор, посветен на античния фолклор.
ФОТИНСКИ ВОДОПАД - МЯСТО, В КОЕТО ЩЕ СЕ ВЛЮБИТЕ
Фотинският водопад е една прекрасна идея за разходка през почивните дни.
Той се състои от три пада – първият с 6-7 м височина, вторият – 17-18 м, a третият е 5-6 м. В основата на първия се е формирал казан с диаметър около 5-6 м, а във втория друг с диаметър 4-5 м в диаметър. Общата височина на водопада е около 30 м, а той се намира на 900 м надморска височина.
До него се стига сравнително лесно от родопското село Фотиново. Когато стигнете до там, най-добре оставете колата си на площада. Пътеката към водопада започва от сградата на бившето ТКЗС. По маршрута има табели, които са на рядко, но най-добрият начин, по който да се ориентирате е следният: на отиване реката трябва да е от дясната ви страна, докато не преминете партизанския мост.
На около 30 м преди полянката, откъдето се слиза за водопада, има малка чешма, където може да се освежите. От нея започва доста стръмно спускане до реката, след която се преминава дървен мост, от който започва пътечка, водеща до водопада.
Там може да изберете дали да минете по лявата страна, която води непосредствено до водопада, или по дясната, която се изкачва нагоре по скалите и води до място с прекрасна гледка. Имайте предвид обаче, че трябва да сте изключително внимателни, ако изберете втората опция.
Мястото е удобно и за лагеруване, като най-добрите опции са поляната в началото на маршрута и тази след партизанския мост. Плюсовете на първата са, че на нея има огнище, където може да си приготвите храна. Освен това там комарите са значително по-малко.
Добре ще е предварително да си напазарувате храна, тъй като в селото може да не намерите работещ магазин. И най-накрая, но не на последно място – вземете отпадъците със себе си!
Пещера Снежанка
Снежанка е една от най-красивите пещери в България, която само в 145 м дължина е събрала всички видове пещерни образувания. Само сталактитите са 800 000.
Установено е, че около 600 г. пр.н.е. в нея са живели траки. По-късно е забравена, за да бъде открита отново, и то от туристи, през 1961 г.
Името на пещерата Снежанка идва от снежнобелите пещерни форми, които можете да оприличите на какво ли не – Делфинчето, Каракачанката, Статуята на свободата, Джуджета, Папагалче. Ще видите и сталагмита Снежанка – той е с формата на девойка, чакаща своя принц. Пещерата се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата (търсете виметата на тавана), Голямата зала, Музикалната зала – те са свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала – последната, достъпна за посетители, се намира фигурата, оприличавана на приказната героиня Снежанка, дала името на пещерата. В пещерата живеят четири вида прилепи.
Полезна информация: Пещерата е благоустроена и отворена за посетители всеки ден. До входа има чайна и щанд за сувенири. Влиза се на всеки час и 15 минути (от 1 април до 30 септември от 9:30 до 17:15 ч.; от 1 октомври до 31 март от 9:30 до 16 ч.). Без почивен ден. Намира се на 5 км oт Пещера в посока Батак. Има табела за отбивката, като последната част от пътя е тясна и с лош асфалт. Носете си връхна дреха. Билет: 5 лв., с намаление – 3 лв. За контакти 0896 715 972
Природо-научен Музей „Плиоценски парк“
От 19 септември 2013 година в село Дорково функционира интересен природонаучен музей наречен „Плиоценски парк“. В него са представени находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Кокалите около селото.
Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 кв.м площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа.
Сградата на музея е дело на арх. Явор Йорданов по идея на Симеон Стоилов. Тя е с цилиндрична форма, изградена от метал и стъклен купол с площ 300 кв.м.
Представена е възстановка на научни разкопки с истински кости, които са намерени на това място, витрини с уникални вкаменелости – фрагмент от небце с кътници, и бивник от овернски мастодонт (Anancus arvernensis), кучешки зъб на долихопитек и части от раменни кости на плиоценска балканска патица и на родопски глухар.
В музея могат да се видят много илюстрирани информационни табла, дело на специалисти от Националния природонаучен музей при БАН.
Природата в региона през плиоцена се представя чрез 10-метрова пейзажна диорама “Фауната и природата край Дорково и на Балканите преди 5 милиона години”.
На нея са представени: изкопаема маймуна Долихопитек (Dolichopitecus ruscinensis), ранноплиоценска мечка (Ursus boecki), родопски глухар (Tetrao rhodopensis), рододендрон (Rhododendron), изкопаема сърна (Procapreolus), изкопаем тапир (Tapirus arvernensis), двурог плиоценски носорог (Stepharnochinus megarhinus), магнолия (Magnolia), мастодонт от вида Mammut borsoni, изкопаема маймуна Мезопитек (Mesopithecus), стадо хипариони и стадо овернски мастодонти (Anancus arvernensis).
Монтирана е озвучителна техника, чрез която се възпроизвеждат звуците издавани от животните, чиито останки са намерени в палеонтологичното находище.
Крепост Цепина
Имало някога една крепост, която никой никога не успял да превземе в бой. Издигала се на връх в Баташка планина (в Родопите) и от стените ѝ се разкривала такава гледка наоколо, че без дъх да остане човек.
Крепостта Цепина е имала внушителна външна стена, жилищни сгради, няколко църкви. Днес от тях са запазени основите на някои от сградите, както и огромни съоръжения за събиране на дъждовна вода (щерни). Погледнете ли в дълбоката 10 м щерна, направо свят ви се завива.
А изкачите ли се на върха на крепостта, особено ако сте тук по залез, няма как да не седнете на зида и просто да си поседите известно време с поглед в далечината. Това е един от онези моменти, в които човек се чувства като герой от книга или филм.
И още нещо, което прави крепостта Цепина толкова специална: тя е една от последните, които падат под османска власт (две години след София). Въпреки че е обсаждана в продължение на 9 месеца от османските войски, в крайна сметка жителите на Цепина се предават, защото остават без провизии, а не защото крепостта поддава.
Цепина е чудесно място за семейна екскурзия – децата могат да подскачат по зидовете, да откриват тайни местенца, да се катерят. В другия край на село Дорково пък се намира Плиоценския парк с останки от праисторически животни. Пътят до селото и до двете забележителности е в добро състояние. В подножието на крепостта има ловна хижа и посетителски център, в който са изложени част от находките от Цепина.
Лепеница - пещерата със 7-те бисера
Чували ли сте за Лепеница? Красива и малко известна пещера, скрита в западната част на Родопите.
Тя е на около 7-8 км от Велинград, на 10 км югоизточно от град Ракитово и на 16 км от Цигов чарк. Намира се на 1000-1300 м надморска височина, в подножието на връх Сюткя. Лепеница е дълга малко над 1,5 км, от които са проучени близо 1,4 км. Заради това, че пещерата е с много тесен отвор и е труднопроходима, тя се е „самозапазила“ от човешки набези. Входът ѝ е висок само един метър, а профилът е силно наклонен.
Тя е отворена за туристи сравнително скоро и определено си заслужава да бъде видяна. На най-горния ѝ етаж посетителите могат да видят множество езерца, на средния – голям брой пещерни образувания, а по най-долния тече река Лепница. Цялата пещера е изпълнена със сталактити, сталагмити и сталактони, както и други различни по форма образувания.
Интересно е да отбележим, че при откриването на Лепеница, в нея спелеолози намират седем бисера – едни от най-редките природни образувания. Към днешна дата всички те се намират в Природонаучния музей в София. Друг любопитен факт за това красиво природно чудо е, че това е единствената пещера в България, в която се срещат кратери.
По мнение на специалисти Лепеница е една от най-съхранените и красиви пещери в страната. Тя не е благоустроена, така че красотата ѝ не става жертва на човешка дейност.
